Любов

Poetry » Love

565 0 0

Любов

Промъквам се в тихите нощи,

когато ветровете уморени заспят.

Огънят у мене отново ще трепне,

моите чувства над мен ще бдят.

Вземи ме с твоята вечна магия,

с нежна обич ме дари.

Над мене да падат звездите,

сърцето ми ти покори.

Изпий всичката ми кръв гореща,

като цвете ме вземи.

А аз като светулка малка

пак в ръцете ти ще светя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0