Любов

Poetry » Love

561 0 0

Любов

Промъквам се в тихите нощи,

когато ветровете уморени заспят.

Огънят у мене отново ще трепне,

моите чувства над мен ще бдят.

Вземи ме с твоята вечна магия,

с нежна обич ме дари.

Над мене да падат звездите,

сърцето ми ти покори.

Изпий всичката ми кръв гореща,

като цвете ме вземи.

А аз като светулка малка

пак в ръцете ти ще светя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0