27.01.2011 г., 1:35

Любов

921 0 3

Цял живот се молим на Бога на Любовта.
Милиони молитви сплитаме пред олтара,
даряваме му стиховете на своята душа,
а той в умиление ни гледа, не проговаря.

За всяко нещо си има място и време в Света -
превярна, изпитана приказка стара,
родени сме от Любов и сме на Любовта чада.
От нас Бога с Любов очите не сваля.

Любов сме и самите не знаем това,
а Бога ни гледа, с усмивка ни отговаря,
изумен, че сме забравили за важни неща
за Любовта, която прегради събаря.

Сърцата ни в нея  изгарят на тази Земя
с Любовта политат и към безкрая
и светла със нея е всяка човешка душа,
тук по съдбовната пътека  и там, в рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрав,хареса ми
  • do zelenvik
    Благодаря, Ви за това,че сте искрен да го кажете! Този стих наистина е страхотен и ще влезе в новата ми стихосбирка.Поздрави с много любов!
  • Не сме съвършени като Бог. Пренебрегваме любовта, по-скоро загърбва ме я. Харесвам начина на писане. Стихът Ви е страхотен.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...