Любов
Цял живот се молим на Бога на Любовта.
Милиони молитви сплитаме пред олтара,
даряваме му стиховете на своята душа,
а той в умиление ни гледа, не проговаря.
За всяко нещо си има място и време в Света -
превярна, изпитана приказка стара,
родени сме от Любов и сме на Любовта чада.
От нас Бога с Любов очите не сваля.
Любов сме и самите не знаем това,
а Бога ни гледа, с усмивка ни отговаря,
изумен, че сме забравили за важни неща
за Любовта, която прегради събаря.
Сърцата ни в нея изгарят на тази Земя
с Любовта политат и към безкрая
и светла със нея е всяка човешка душа,
тук по съдбовната пътека и там, в рая.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
поздрав,хареса ми
-
do zelenvik
Благодаря, Ви за това,че сте искрен да го кажете! Този стих наистина е страхотен и ще влезе в новата ми стихосбирка.Поздрави с много любов!
-
Не сме съвършени като Бог. Пренебрегваме любовта, по-скоро загърбва ме я. Харесвам начина на писане. Стихът Ви е страхотен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
