27 янв. 2011 г., 01:35

Любов

923 0 3

Цял живот се молим на Бога на Любовта.
Милиони молитви сплитаме пред олтара,
даряваме му стиховете на своята душа,
а той в умиление ни гледа, не проговаря.

За всяко нещо си има място и време в Света -
превярна, изпитана приказка стара,
родени сме от Любов и сме на Любовта чада.
От нас Бога с Любов очите не сваля.

Любов сме и самите не знаем това,
а Бога ни гледа, с усмивка ни отговаря,
изумен, че сме забравили за важни неща
за Любовта, която прегради събаря.

Сърцата ни в нея  изгарят на тази Земя
с Любовта политат и към безкрая
и светла със нея е всяка човешка душа,
тук по съдбовната пътека  и там, в рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрав,хареса ми
  • do zelenvik
    Благодаря, Ви за това,че сте искрен да го кажете! Този стих наистина е страхотен и ще влезе в новата ми стихосбирка.Поздрави с много любов!
  • Не сме съвършени като Бог. Пренебрегваме любовта, по-скоро загърбва ме я. Харесвам начина на писане. Стихът Ви е страхотен.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...