27 янв. 2011 г., 01:35

Любов

920 0 3

Цял живот се молим на Бога на Любовта.
Милиони молитви сплитаме пред олтара,
даряваме му стиховете на своята душа,
а той в умиление ни гледа, не проговаря.

За всяко нещо си има място и време в Света -
превярна, изпитана приказка стара,
родени сме от Любов и сме на Любовта чада.
От нас Бога с Любов очите не сваля.

Любов сме и самите не знаем това,
а Бога ни гледа, с усмивка ни отговаря,
изумен, че сме забравили за важни неща
за Любовта, която прегради събаря.

Сърцата ни в нея  изгарят на тази Земя
с Любовта политат и към безкрая
и светла със нея е всяка човешка душа,
тук по съдбовната пътека  и там, в рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрав,хареса ми
  • do zelenvik
    Благодаря, Ви за това,че сте искрен да го кажете! Този стих наистина е страхотен и ще влезе в новата ми стихосбирка.Поздрави с много любов!
  • Не сме съвършени като Бог. Пренебрегваме любовта, по-скоро загърбва ме я. Харесвам начина на писане. Стихът Ви е страхотен.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...