Любов
Какво като ме гледаш толкоз тъжно?
Нали не мислиш, че ти вярвам и сега?
Дори не знам защо това е нужно,
когато знаем всички свои номера.
Нали не си забравил, че те молих...
Забравил ли си хлипането ми нощта?
Навярно и не помниш колко много
ми струваше да съм до теб сега...
Какво направи ти? Какво ми стори?
Но знаеш, че съм силна и добра...
И с всичко знаеше, ще се преборя
и пак ще те обичам и ценя.
Така е, може би е вярно...
Навярно някои сме устроени така.
Бленуваме в живота си мъже бездарни,
а всъщност те са само облак самота...
Ще те обичам, друго аз не мога,
няма да отричам или пък да спра.
Но иди си, тръгвай си, за Бога!
Аз и с теб до себе си съм пак сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
