Aug 26, 2009, 3:31 PM

Любов

  Poetry » Love
973 0 2

Какво като ме гледаш толкоз тъжно?

Нали не мислиш, че ти вярвам и сега?

Дори не знам защо това е нужно,

когато знаем всички свои номера.

 

Нали не си забравил, че те молих...

Забравил ли си хлипането ми нощта?

Навярно и не помниш колко много

ми струваше да съм до теб сега...

 

Какво направи ти? Какво ми стори?

Но знаеш, че съм силна и добра...

И с всичко знаеше, ще се преборя

и пак ще те обичам и ценя.

 

Така е, може би е вярно...

Навярно някои сме устроени така.

Бленуваме в живота си мъже бездарни,

а всъщност те са само облак самота...

 

Ще те обичам, друго аз не мога,

няма да отричам или пък да спра.

Но иди си, тръгвай  си, за Бога!

Аз и с теб до себе си съм пак сама!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...