12.07.2015 г., 11:32

Любов

846 0 0

За теб ли днес всички говорят -

момчето, което ще помнят?

Как нощем брояло звездите,

потъвайки само в мечтите!

Годините бавно минават.

И спомени не ще се забравят!

Аз зная, че ти си звезден миг,

но не искам това да е краят!

Колко болка има в сърцето ми,

щом не те докосват ръцете ми?

Колко живот ни остава,

преди да потънем в забрава!

Теб безкрайно обичам.

И в нощта безумно те търся...

Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...