12.07.2015 г., 11:32

Любов

841 0 0

За теб ли днес всички говорят -

момчето, което ще помнят?

Как нощем брояло звездите,

потъвайки само в мечтите!

Годините бавно минават.

И спомени не ще се забравят!

Аз зная, че ти си звезден миг,

но не искам това да е краят!

Колко болка има в сърцето ми,

щом не те докосват ръцете ми?

Колко живот ни остава,

преди да потънем в забрава!

Теб безкрайно обичам.

И в нощта безумно те търся...

Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...