Моя тиха и тъжна любов,
със венец от прекършени клони.
Моя мъко и мой послеслов,
от объркани мисли и думи.
Моя скрита и явна любов,
разпилявана в страсти и хули.
Ненамерила пристан и брод,
а сълзите ни, дала на други.
Моя грешна и свята любов,
неописана в догми, в закони.
Вместо помен - раздавай оброк,
за деня, в който пак ще ни има.
Моя стара и нова любов.
С позакърпена риза от спомен.
Вместо птица - прати благослов.
Вместо с клетва - със обич кръсти ни.
© Валдемар Всички права запазени