16.01.2015 г., 7:53

Любов

824 0 4

Моя тиха и тъжна любов,

със венец от прекършени клони.

Моя мъко и мой послеслов,

от объркани мисли и думи.

 

Моя скрита и явна любов,

разпилявана в страсти и хули.

Ненамерила пристан и брод,

а сълзите ни, дала на други.

 

Моя грешна и свята любов,

неописана в догми, в закони.

Вместо помен - раздавай оброк,

за деня, в който пак ще ни има.

 

Моя стара и нова любов.

С позакърпена риза от спомен.

Вместо птица - прати благослов.

Вместо с клетва - със обич кръсти ни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...