16 янв. 2015 г., 07:53

Любов

818 0 4

Моя тиха и тъжна любов,

със венец от прекършени клони.

Моя мъко и мой послеслов,

от объркани мисли и думи.

 

Моя скрита и явна любов,

разпилявана в страсти и хули.

Ненамерила пристан и брод,

а сълзите ни, дала на други.

 

Моя грешна и свята любов,

неописана в догми, в закони.

Вместо помен - раздавай оброк,

за деня, в който пак ще ни има.

 

Моя стара и нова любов.

С позакърпена риза от спомен.

Вместо птица - прати благослов.

Вместо с клетва - със обич кръсти ни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...