Моя тиха и тъжна любов,
със венец от прекършени клони.
Моя мъко и мой послеслов,
от объркани мисли и думи.
Моя скрита и явна любов,
разпилявана в страсти и хули.
Ненамерила пристан и брод,
а сълзите ни, дала на други.
Моя грешна и свята любов,
неописана в догми, в закони.
Вместо помен - раздавай оброк,
за деня, в който пак ще ни има.
Моя стара и нова любов.
С позакърпена риза от спомен.
Вместо птица - прати благослов.
Вместо с клетва - със обич кръсти ни.
© Валдемар All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
