Моя тиха и тъжна любов,
със венец от прекършени клони.
Моя мъко и мой послеслов,
от объркани мисли и думи.
Моя скрита и явна любов,
разпилявана в страсти и хули.
Ненамерила пристан и брод,
а сълзите ни, дала на други.
Моя грешна и свята любов,
неописана в догми, в закони.
Вместо помен - раздавай оброк,
за деня, в който пак ще ни има.
Моя стара и нова любов.
С позакърпена риза от спомен.
Вместо птица - прати благослов.
Вместо с клетва - със обич кръсти ни.
© Валдемар All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
