Моя тиха и тъжна любов,
със венец от прекършени клони.
Моя мъко и мой послеслов,
от объркани мисли и думи.
Моя скрита и явна любов,
разпилявана в страсти и хули.
Ненамерила пристан и брод,
а сълзите ни, дала на други.
Моя грешна и свята любов,
неописана в догми, в закони.
Вместо помен - раздавай оброк,
за деня, в който пак ще ни има.
Моя стара и нова любов.
С позакърпена риза от спомен.
Вместо птица - прати благослов.
Вместо с клетва - със обич кръсти ни.
© Валдемар All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
