16 ene 2015, 7:53

Любов

  Poesía
820 0 4

Моя тиха и тъжна любов,

със венец от прекършени клони.

Моя мъко и мой послеслов,

от объркани мисли и думи.

 

Моя скрита и явна любов,

разпилявана в страсти и хули.

Ненамерила пристан и брод,

а сълзите ни, дала на други.

 

Моя грешна и свята любов,

неописана в догми, в закони.

Вместо помен - раздавай оброк,

за деня, в който пак ще ни има.

 

Моя стара и нова любов.

С позакърпена риза от спомен.

Вместо птица - прати благослов.

Вместо с клетва - със обич кръсти ни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...