16 ene 2015, 7:53

Любов

  Poesía
829 0 4

Моя тиха и тъжна любов,

със венец от прекършени клони.

Моя мъко и мой послеслов,

от объркани мисли и думи.

 

Моя скрита и явна любов,

разпилявана в страсти и хули.

Ненамерила пристан и брод,

а сълзите ни, дала на други.

 

Моя грешна и свята любов,

неописана в догми, в закони.

Вместо помен - раздавай оброк,

за деня, в който пак ще ни има.

 

Моя стара и нова любов.

С позакърпена риза от спомен.

Вместо птица - прати благослов.

Вместо с клетва - със обич кръсти ни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...