4.07.2008 г., 15:45

Любов

1.4K 0 6

Любов - това е чувство свято!

Веднъж обсеби ли те, няма край.

Веднъж проникне ли ти във душата,

от там не си отива, знай.

 

Обичала съм много пъти,

но не тъй силно, както днес.

Едно момче днес взе ума ми

и в свят свещен ме той отнесе.

 

Този свят е любовта безкрайна,

свят, изпълнен със копнежи и мечти,

свят, във който двама тайно

изпълваме с любов душите си.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Овчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...