5.11.2011 г., 21:24

Любов

1.1K 0 3

Когато прегърнеш ме

за добре дошла, засиява

моята душа!

 

Когато погледа със

моя срещнеш, казвам си:

"Боже, какво ми става?!

Изтръпвам аз цяла!

 

Когато говориш

ми накратко, не усещаш

как ме изкушаваш

да те целуна сладко, сладко!

 

Може би любов ще

да е това,

но невъзможна и за двама ни сега.

Дори и ти да искаш, то не бива,

помни - ще си останем приятели добри!!!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Аргирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....