10.08.2008 г., 22:40

любов

594 0 0

Сърцето ми тупти, душата ми шепти.

Очите ми от сълзи горят, устните ми за любов говорят.

До мен те искам всеки миг и всяка нощ да сънувам твоя лик.

С изгрева  усещам твойта топлина и сякаш виждам в очите ти светлина.

Кошмари мира не ми дават, знай, на любовта не се слага никога край.

Сърцето си за мен отвори и любовта с теб чудо ще сътвори.

Ръце към мене протегни и дори да избягам, ме настигни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....