Сърцето ми тупти, душата ми шепти.
Очите ми от сълзи горят, устните ми за любов говорят.
До мен те искам всеки миг и всяка нощ да сънувам твоя лик.
С изгрева усещам твойта топлина и сякаш виждам в очите ти светлина.
Кошмари мира не ми дават, знай, на любовта не се слага никога край.
Сърцето си за мен отвори и любовта с теб чудо ще сътвори.
Ръце към мене протегни и дори да избягам, ме настигни.
© Мария Стефанова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
