24.08.2018 г., 15:15

Любов

662 2 8

Тайно плача в сърцето си,
и проклинам небето си
денем и нощем, любов!

Не затварям очите си,
не забравих мечтите си
да те намеря, любов!

Често бягам от хората,
но забравям умората
все да те търся, любов!

И изплаках очите си,
посребрявах косите си
с твоите болки, любов!

14 юли 2018 г., 21,38 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 14 юли 2018 г. 21,38 часа. Посветено е на любовта.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иринка, преобърнах всичко, за да я намеря, но все нещо ми убягва...
  • Ех,тая любов!Как не съм млада,да изпея и аз такава песен,като твоята ,Таня!!
  • Благодаря ти, Дани, срещнеш ли такава любов, грабни я! Поздрави!
  • Много искрено, Таня! Поздрави!
    И изплаках очите си,
    посребрявах косите си
    с твоите болки, любов!
  • Благодаря ти, Светулка, радвам се, че ти е харесало! Желая на всички жени любовта сама да ги намери! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...