24.05.2013 г., 10:07

Любов

1.1K 1 0

С твоята неземна, нечoвешка красота сияеш.

Караш ме към бездната, към Рая,

отвъд реката да мечтая.

Ти си муза, фея, не не, ти си ангел паднал,

търсещ, топлещ моето сърце.

Без теб е мрак, пустош или пустиня.

Без теб денят не почва, слънце няма,

ни луната се показва.

Когато с мен си, радост е голяма,

когатo с мен си, жив съм, о, живот, о, любов голяма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...