С твоята неземна, нечoвешка красота сияеш.
Караш ме към бездната, към Рая,
отвъд реката да мечтая.
Ти си муза, фея, не не, ти си ангел паднал,
търсещ, топлещ моето сърце.
Без теб е мрак, пустош или пустиня.
Без теб денят не почва, слънце няма,
ни луната се показва.
Когато с мен си, радост е голяма,
когатo с мен си, жив съм, о, живот, о, любов голяма!
© Лъчезар Андреев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
