Любов

Poetry » Love

1.1K 1 0

С твоята неземна, нечoвешка красота сияеш.

Караш ме към бездната, към Рая,

отвъд реката да мечтая.

Ти си муза, фея, не не, ти си ангел паднал,

търсещ, топлещ моето сърце.

Без теб е мрак, пустош или пустиня.

Без теб денят не почва, слънце няма,

ни луната се показва.

Когато с мен си, радост е голяма,

когатo с мен си, жив съм, о, живот, о, любов голяма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0