Лутам ли се между това да бъда горда дама,

която не запълва тази празнота, настанила се в нейната душа,

или да бъда просто щастлива жена,

която неспирно да гледа живота от красивата страна...

Ако мога аз да съм дъжда,

ти бъди моята дъга...

Ако ти бъдеш китарата в моята ръка,

ще изпълня най-красивата мелодия описваща любовта...

Не искам нищо, просто чаша чай в ръка, топла прегръдка и чувството, че не съм сама...

Не искам празни думи, 

Не искам обещания,

Не искам хилядите неща, които мислиш си, че ще запълнят тази празнота... 

Искам ей това което ти така и не разбра, защото все пак живеем в реалността,

в която това да бъдеш обичана, да бъдеш нежна, недокосната жена не е избор, а мечта...

Та казвах искам това, което кара хората да сбъдват своята мечта, а именно Любовта...