10.12.2020 г., 8:56

Любов

1.2K 1 0

Днес ти прекрачи моя праг,

усетих аромат на магнолия,

носещ в себе си женственост и красота,

мирис, вдишан един път,

който не може да забравиш.

Влезе ефирна, нежна,

като че ли не стъпваше върху земята.

Любов, търсеща сърце,

което си няма любов.

Очите ти искряха,

доближи ме тъй неусетно,

почувствах как хванала си мойте ръце.

Сърцето мое усети те, любов.

Тъй хубаво ми стана.

Седна в скута ми, лицето ти докосна моето,

усетих допира от алените ти бузи.

Щастие се пръсна в мен, почувствах лекота.

Гласът ти изпълваше пространството около мен

и в прегръдка силна чувствах аз.

Пръстите мънички и тъй красиви

пишеха в мойта длан буквички,

усещах топлина от допира, нежност.

Ти беше тъй съвършена мека, топла, красива,

но недей, Любов... Моето сърце си има Любов.

Не искам да те нараня. Тъй прелестна си ти, Любов.

Да предам любовта на моето сърце не изскам.

Моля те, Любов, потърси си друго сърце,

което си няма негова Любов. Знам, че ще намериш.

Любов, тъй нежна ти си. Лягам си, Любов,

и знам, когато се събудя ще си мисля, че сън било е,

а те, сънищата, когато се събудиш, тъй ярки са,

но после избледняват. Моля те, Любов,

намери си друго сърце. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...