Днес ти прекрачи моя праг,

усетих аромат на магнолия,

носещ в себе си женственост и красота,

мирис, вдишан един път,

който не може да забравиш.

Влезе ефирна, нежна,

като че ли не стъпваше върху земята.

Любов, търсеща сърце,

което си няма любов.

Очите ти искряха,

доближи ме тъй неусетно,

почувствах как хванала си мойте ръце.

Сърцето мое усети те, любов.

Тъй хубаво ми стана.

Седна в скута ми, лицето ти докосна моето,

усетих допира от алените ти бузи.

Щастие се пръсна в мен, почувствах лекота.

Гласът ти изпълваше пространството около мен

и в прегръдка силна чувствах аз.

Пръстите мънички и тъй красиви

пишеха в мойта длан буквички,

усещах топлина от допира, нежност.

Ти беше тъй съвършена мека, топла, красива,

но недей, Любов... Моето сърце си има Любов.

Не искам да те нараня. Тъй прелестна си ти, Любов.

Да предам любовта на моето сърце не изскам.

Моля те, Любов, потърси си друго сърце,

което си няма негова Любов. Знам, че ще намериш.

Любов, тъй нежна ти си. Лягам си, Любов,

и знам, когато се събудя ще си мисля, че сън било е,

а те, сънищата, когато се събудиш, тъй ярки са,

но после избледняват. Моля те, Любов,

намери си друго сърце.