2.08.2021 г., 0:15

Любов

544 1 4

Любовта е ти да помогнеш
да се раздаваш и да дадеш,
надежда за ново начало,
подслон, дом, уют и утеха,
да жънем заедно успеха.
Да имаме взаимна   мечта,
давайки си истинска клетва.
Любовта е да дадеш душата си без жал
и да знаеш отново какво наистина си дал!
Автор: Виктория Милчева- Тори М

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вики, много хубаво пишеш!
    Поздравления!
  • Наистина уникално стихотворение, БРАВО< ВИКИ!
  • Така е! По красиво чувство от любовта няма. До ден днешен винаги има хора, които не са съгласни с нечия любов, но важното е влюбените да държат един на друг. Така те са по силни и никой не може да ги нарани или раздели.
  • Да, за любовта и в нейно име с а се водели войни, тя е по силна от отрова и от рана по силно боли!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...