Любов
Любов - защо си тъй жестока?
Защо ме караш пак да се надявам?
И в мислите ми като спомен, защо
ти връщаш се отново,
и отново...
Как всяка птица,
изхфръкнала от твоето гнездо,
и всяко мъничко зверче ,
отгледано от твойта мила грижа...
умират.
Умират, затова,
че ти превръщаш ги във камък
всеки път щом някой те остави
сама да страдаш и да търсиш
друга нечия любов.
Да търсиш, но уви,
тъй безнадеждна.
Че всяка хубава любов
отдавна мъртва е,
убита от нечист копнеж.
Любов, не идвай по-добре.
Или вземи и мен.
Дано и аз да си отида
така безшумно и безславно,
също като теб.
Защо ме караш пак да се надявам?
И в мислите ми като спомен, защо
ти връщаш се отново,
и отново...
Как всяка птица,
изхфръкнала от твоето гнездо,
и всяко мъничко зверче ,
отгледано от твойта мила грижа...
умират.
Умират, затова,
че ти превръщаш ги във камък
всеки път щом някой те остави
сама да страдаш и да търсиш
друга нечия любов.
Да търсиш, но уви,
тъй безнадеждна.
Че всяка хубава любов
отдавна мъртва е,
убита от нечист копнеж.
Любов, не идвай по-добре.
Или вземи и мен.
Дано и аз да си отида
така безшумно и безславно,
също като теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
