20 сент. 2006 г., 17:32

Любов 

  Поэзия
793 0 2
Любов - защо си тъй жестока?
Защо ме караш пак да се надявам?
И в мислите ми като спомен, защо
ти връщаш се отново,
и отново...

Как всяка птица,
изхфръкнала от твоето гнездо,
и всяко мъничко зверче ,
отгледано от твойта мила грижа...
умират.

Умират, затова,
че ти превръщаш ги във камък
всеки път щом някой те остави
сама да страдаш и да търсиш
друга нечия любов.

Да търсиш, но уви,
тъй безнадеждна.
Че всяка хубава любов
отдавна мъртва е,
убита от нечист копнеж.

Любов, не идвай по-добре.
Или вземи и мен.
Дано и аз да си отида
така безшумно и безславно,
също като теб. 

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • че можеш да обичаш с цялото си същество се вижда превъзходно от стиха! 6
  • Много си разочарована,но и стихът ти е разочароващ. Добре е, че си изляла чувствата си. Дано следващият ти стих е много по-добър...
Предложения
: ??:??