15.02.2007 г., 14:59

Любов

1.6K 0 4

Любов

Всеки път след твоята поява

сърцето ми спира да бие -

любовта опитва се да скрие.

Образът ти в мен се настанява.

 

Ти сърцето ми владееш.

Аз те обожавам –

с нежността си те дарявам!

И с това се ти гордееш.

 

За тебе аз копнея -

с прегръдка нежна ти дари ме,

с мили думи излъжи ме!

От обич ще запея.

 

Веч се спуска мрак,

виждам падаща звезда -

кажи ми, че това е любовта!

Искам да те зърна пак!

 

Мечтая тебе да намеря -

любовен огън да разпаля,

с ръце да те погаля!

Ала от студа треперя!

 

Една искра гори.

Нещо искаш да ми кажеш?

Можеш да ми го покажеш -

откривам любовта във твойте очи!

 

Не е ли вълшебно?

Колко време стоим така

под кръглата луна?

Приятелството е безценно.

 

Любовта ми продължава да расте!

Мойто увлечение

се превръща в трепетно вълнение

и със теб се чувстваме добре!

                                                                 Дарина Д.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъпо, умно - това е положението ... По-хубаво не мога
    Благодаря на всички за интересните и поучителни коментари!
  • наистина е много глупавО!!! по-тъпо нещо не съм чел!!! бравооо мн си умна направо си страшна хах продьлжавай в сьщия дух
  • Хареса ми много!Продължавай в сащия дух!
  • Рими през два реда, хубав ритъм и издържан текст! Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....