Върви часовникът - стрелките си тик-такат, а с тях тик-така моята душа. Сърцето ми - забило в лудост - трака, симфония без думи - любовта. Секундите броят и трепкат клепките, безмилостно минава младостта. И тез стрелки - ръждясали веч клетите, но нивга съжалили за това. Летят годините - в часовника се сбират, и ударите стават вечността. Стрелките се прегръщат и заспиват, но не заспива с тях и любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация