6.02.2007 г., 19:01

Любов без граници

1.2K 0 6
Върви часовникът - стрелките си тик-такат,
а с тях тик-така моята душа.
Сърцето ми - забило в лудост - трака,
симфония без думи - любовта.

Секундите броят и трепкат клепките,
безмилостно минава младостта.
И тез стрелки - ръждясали веч клетите,
но нивга съжалили за това.

Летят годините - в часовника се сбират,
и ударите стават вечността.
Стрелките се прегръщат и заспиват,
но не заспива с тях и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...