Feb 6, 2007, 7:01 PM

Любов без граници

  Poetry
1.2K 0 6
Върви часовникът - стрелките си тик-такат,
а с тях тик-така моята душа.
Сърцето ми - забило в лудост - трака,
симфония без думи - любовта.

Секундите броят и трепкат клепките,
безмилостно минава младостта.
И тез стрелки - ръждясали веч клетите,
но нивга съжалили за това.

Летят годините - в часовника се сбират,
и ударите стават вечността.
Стрелките се прегръщат и заспиват,
но не заспива с тях и любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...