11.02.2012 г., 11:24

Любов без име

855 0 2

Не казвай имена, не са ми нужни.

Обичай ме, не питай докога.

Сърцето ти да ме поиска ми е нужно,

пък нека да се запознаем след това.

 

Не гледай в очите ми тревожно.

Жадувай ме с цялата си доброта.

Ръцете ти да пипат много нежно

по всички струни в моята душа.

 

Не ме целувай с хладни устни.

Пожар във вените ти искам да гори.

Обичай ме и с нежни думи

до най-дълбокото в мен иди.

 

Не са ми нужни имена, да те запомня,

ръцете ми познават те добре.

По стъпките на устните ми жадни

откривам път към твоето сърце.

 

Сънувай ме, желай ме и ме имай.

Обичай ме, не искам имена.

Останеш ли до утре да се любим,

завинаги оставаш след това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като цяло стихотворението не е от най-лошите, които прочетох днес, но не печели нищо от тази шаблонна многословност.
    Аз бих оставила само първият и последните два куплета и бих поработила върху:
    "пък нека да се запознаем след това"
    и също неримуваното "имай-любим"
  • Шаблонна изразност, липсва ритъм,липсва... поезия.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...