2.07.2007 г., 23:13 ч.
ЛЮБОВ ДО БЕЗКРАЯ
607
0
0
Надежда блика и струи
във нощ от падащи звезди.
И нежни устни шепнеха ми,
поток в мен сякаш ромони.
Такава звездна нощ мечта,
усещах я със всички сетива!
Гореща, палеща като вулкан,
звезда отрони се, цял океан!
Представи сляха се в едно,
политнахме с божествено крило,
в безкрая звезден, непознат,
с любов всевечна, без компас!
във нощ от падащи звезди.
И нежни устни шепнеха ми,
поток в мен сякаш ромони.
Такава звездна нощ мечта,
усещах я със всички сетива!
Гореща, палеща като вулкан,
звезда отрони се, цял океан!
Представи сляха се в едно,
политнахме с божествено крило,
в безкрая звезден, непознат,
с любов всевечна, без компас!
© Мариола Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
