ЛЮБОВ ДО БЕЗКРАЯ

2 июл. 2007 г., 23:13

Поэзия

560 0 0

Надежда блика и струи
във нощ от падащи звезди.
И нежни устни шепнеха ми,
поток в мен сякаш ромони.
Такава звездна нощ мечта,
усещах я със всички сетива!
Гореща, палеща като вулкан,
звезда отрони се, цял океан!
Представи сляха се в едно,
политнахме с божествено крило,
в безкрая звезден, непознат,
с любов всевечна, без компас!

ЛЮБОВ ДО БЕЗКРАЯ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения