Любов и его, его и любов
Реших и аз да пиша за любов
за тази любов, която ни свързва,
мъж с жена, родител с деца, човек с човека.
Откъде да започна
все пак от мъжа и жената
оттам започва и битието на Земята.
Обичат се един с друг,
но в миг жената поискала сама
да изучи райската земя.
Тук цветенце, там сърничка и тревичка
и хоп пред забраненото дърво.
Дърво красиво, лицеприятно
и с плод един такъв особен
и в миг зад него
едно от най-красивите творения - змия.
- Ела и си вземи и отхапи,
такова ти не вкусвала си досега!
Змията тъй подмамила е, жената
и вкусила е тя и дала и на мъжа.
-Плода е вкусен, яж!
Той знаел за плода, но от
любов към своята жена, отхапал
за да бъдат пак едно. Любов!
И тъй е тръгнал този свят с любов,
но някак лична невзаимна, чиста!
Деца след тях дошли
и пак единият от тях
с любов егоистична
брат, брата си убил за да докаже,
че е по-добър, сиреч по-различен. Любов!
В живота по-нататък
войни, раздори, разводи, омрази,
всичко от любов е почвало,
любов към свойто АЗ,
че не любовта е на първо място,
а АЗ -ът е начело!
Сами не можем, то се подразбира.
Затуй да кажем :
- Ела и помогни ни, Боже!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Щерева Всички права запазени
