Тъй върви светът ,откакто светува. 

Никой не жалее за никого.

Всеки съдник е на този свят ,

но за чуждата болка заключил си е сърцето 

и в омраза го е обвил. 

Когато се приближим, ръцете ни са изстинали и от любовта няма и следа. 

Още знаем, че.се мразим ,но въпреки това се заблуждаваме ,че се обичаме.

Ножовете са остри. 

Думите непростими. 

Обидите вечни .

Вечно любов и омраза приличат си .

Преплитат се като черно и бяло. 

Като мънисто са.

Но никога няма да спрем да обичаме и да мразим едновременно .