Тъй върви светът ,откакто светува.
Никой не жалее за никого.
Всеки съдник е на този свят ,
но за чуждата болка заключил си е сърцето
и в омраза го е обвил.
Когато се приближим, ръцете ни са изстинали и от любовта няма и следа.
Още знаем, че.се мразим ,но въпреки това се заблуждаваме ,че се обичаме.
Ножовете са остри.
Думите непростими.
Обидите вечни .
Вечно любов и омраза приличат си .
Преплитат се като черно и бяло. ...