26.01.2025 г., 8:59

Любов и сърце

285 2 3

Всеки сам ражда свойте сънища...

и дава надежда на мисли горчиви.

Обича, защото си мисли, че ще получи

от същото!?

Лъжата най-лесно преглъщаме!

Но трудно можем от нея да се отървем.

Тя гложди ни и ни преследва...

докато не се предадем.

Болка, сълзи, терзания!?

Войната във тебе расте... премирие!

Глупости, загива във теб любов и сърце.

И о , Боже...тишина - но не тя ти трябва.

Отрова, вик, тишина... героят срамежлив

си отива. Тишина и една сълза 

за любов се пролива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има много истини тук, Ангел. Да, за любовта и сълзи се проливат, но без нея не може животът ни да е сладък.
  • Нямам думи с който да опиша ,Благодарноста си и подкрепата към невздрачната ми поезия и моято недодялано творчество,Приятелю!!!Разбирането ,усещането и топлината в твойте думи!!!Бъди ,светлина в мрака на мътното ни време!Младене!
  • Много мъдри прозрения:

    "Отрова, вик, тишина... героят срамежлив
    си отива. Тишина и една сълза
    за любов се пролива."

    Чудесно и вълнуващо си го казал. Поздравление, Приятелю!

    П.П. Благодаря ти за безрезервната подкрепа на творчеството ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...