21.08.2009 г., 17:57

Любов, като гъсто, мелнишко вино

1.5K 0 15

 

ЛЮБОВ, КАТО ГЪСТО, МЕЛНИШКО ВИНО

 

Любовта ни

е ураган безмилостен,

превръща сърцата

в руини!

Огнена стихия,

а след нея

... пустиня!

Сеизма,

оставяща дълбоки

зигзаги в душите!

Книга

с гъсто изписани

полета бели,

с послания

за поколения!

Гъсто, мелнишко вино,

което кара да бушува

животът във вените

и да блестят в очите

всички звезди

на вселената!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, Таня! Радвам се, че отново публикуваш!
    Поздрави!
  • Прекрасна Любов!
  • Благодаря, наистина не очаквах толкова мило посрещане! Прекланям се пред чувствителната ви душевност и прекрасните ви човешки качества!
  • Татянка, омая ме и мен!
    Прегръдки за прекрасния стих!
    Липсва ше ми!!!!!!!!!!!!
  • Еееееееее, най-после!Чакахме те!
    Много хубаво стихотворение!Както се очакваше.
    С обич!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...