21.08.2009 г., 17:57

Любов, като гъсто, мелнишко вино

1.5K 0 15

 

ЛЮБОВ, КАТО ГЪСТО, МЕЛНИШКО ВИНО

 

Любовта ни

е ураган безмилостен,

превръща сърцата

в руини!

Огнена стихия,

а след нея

... пустиня!

Сеизма,

оставяща дълбоки

зигзаги в душите!

Книга

с гъсто изписани

полета бели,

с послания

за поколения!

Гъсто, мелнишко вино,

което кара да бушува

животът във вените

и да блестят в очите

всички звезди

на вселената!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, Таня! Радвам се, че отново публикуваш!
    Поздрави!
  • Прекрасна Любов!
  • Благодаря, наистина не очаквах толкова мило посрещане! Прекланям се пред чувствителната ви душевност и прекрасните ви човешки качества!
  • Татянка, омая ме и мен!
    Прегръдки за прекрасния стих!
    Липсва ше ми!!!!!!!!!!!!
  • Еееееееее, най-после!Чакахме те!
    Много хубаво стихотворение!Както се очакваше.
    С обич!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...