28.11.2009 г., 12:49

Любов като приказка

708 0 4

 

 

ЛЮБОВ КАТО ПРИКАЗКА

 

 

Знаеш ли,

сигурно

съм те обичал.

По сърцето ми

още има червило

от твоите устни.

А когато умирам,

става синьо като очите ти.

И когато заспя

те целувам в съня си.

А косите ти

като сълзи се стичат

върху сърцето ми

и то отново влиза в ритъм.

И е станало нежно от ласките

на твоите мечти

и безнадеждно добро.

Но сега във него е зима,

както навън.

И снежинките

вихрят хоро

във косите ми.

Всъщност, знаеш ли,

че май още те обичам.

 

Боже мой,

каква

хубава

приказка!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...