Любов като приказка
ЛЮБОВ КАТО ПРИКАЗКА
Знаеш ли,
сигурно
съм те обичал.
По сърцето ми
още има червило
от твоите устни.
А когато умирам,
става синьо като очите ти.
И когато заспя
те целувам в съня си.
А косите ти
като сълзи се стичат
върху сърцето ми
и то отново влиза в ритъм.
И е станало нежно от ласките
на твоите мечти
и безнадеждно добро.
Но сега във него е зима,
както навън.
И снежинките
вихрят хоро
във косите ми.
Всъщност, знаеш ли,
че май още те обичам.
Боже мой,
каква
хубава
приказка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
