Любов като приказка
ЛЮБОВ КАТО ПРИКАЗКА
Знаеш ли,
сигурно
съм те обичал.
По сърцето ми
още има червило
от твоите устни.
А когато умирам,
става синьо като очите ти.
И когато заспя
те целувам в съня си.
А косите ти
като сълзи се стичат
върху сърцето ми
и то отново влиза в ритъм.
И е станало нежно от ласките
на твоите мечти
и безнадеждно добро.
Но сега във него е зима,
както навън.
И снежинките
вихрят хоро
във косите ми.
Всъщност, знаеш ли,
че май още те обичам.
Боже мой,
каква
хубава
приказка!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
