Тъй както се върти земята
една любов е завъртяла
душата, обладана цяла,
възвишена и по-богата.
И не от днес, а от Адама
и Ева в райската градина
цъфти и плодовете дава
човечеството да го има.
Като цвета на млада вишна
разпуква бяла, в свежи рими
и на мъзга в кората скришом
тя преживява тежки зими.
Съдби минават и сезони,
цвета променя си земята
и закъсняла ги догонва
любов, като след дъжд дъгата.
© Иван Христов Всички права запазени
Финалът е просто шедьовър, много е силен и красив!
БРАВО ТИ!!!