Тъй както се върти земята
една любов е завъртяла
душата, обладана цяла,
възвишена и по-богата.
И не от днес, а от Адама
и Ева в райската градина
цъфти и плодовете дава
човечеството да го има.
Като цвета на млада вишна
разпуква бяла, в свежи рими
и на мъзга в кората скришом
тя преживява тежки зими.
Съдби минават и сезони,
цвета променя си земята
и закъсняла ги догонва
любов, като след дъжд дъгата.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
