Любов крадена
Грешна си чужда а толкова моя
Мъка единствена болест проклета
Грешка нелепа убила героя
Нежност и жажда превзета
Искреност мисъл толкова мила
Рана кървяща убиваща... знаем
Толкова истинска с мене си била
И колко усмивки си дала на заем
Идваш и тръгваш това е играта
Имам те нямам отново в очакване
Даваш и взимаш на човека крилата
С на пръстите едното щракване
Друг съм и друга си нямало връщане
Вселената наша е в миг изоставена
Колкото пъти назаде се връщаме
Виждаме нашата любов крадена....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П.Т Всички права запазени
