13.11.2011 г., 18:48

Любов към живота

1K 0 5
Животът ме довя
на тази земя.
Животът
ми даде въздух и душа,
и млякото на мама.
Почувствах ласките
и безкрайните целувки.
Животът е прекрасен,
затова съм спътник
и винаги ще го обичам.
Животът е свободен
и подари ми свободата.
Но струпват се моменти на съдбата,
които стягат като скоба моето сърце,
но не ще се предаде никога душата
и ще продължа докрай борбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Пеняшки-Плашков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...