Nov 13, 2011, 6:48 PM

Любов към живота

  Poetry » Other
1K 0 5
Животът ме довя
на тази земя.
Животът
ми даде въздух и душа,
и млякото на мама.
Почувствах ласките
и безкрайните целувки.
Животът е прекрасен,
затова съм спътник
и винаги ще го обичам.
Животът е свободен
и подари ми свободата.
Но струпват се моменти на съдбата,
които стягат като скоба моето сърце,
но не ще се предаде никога душата
и ще продължа докрай борбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...