Любов ли бе да я опишеш?
Уморен, съкрушен, обезверен
Завръщат се птиците, отиде си зимата
А той без теб броди самотен
Слънчеви лъчи озаряват хоризонта
Стой тук, сякаш завинаги заедно сме
Сякаш вселената цяла нас гледа
И знае, и разбира, и ни прощава
Че съгрешихме, че се влюбихме
Съдбата ни отдавна решена е
Да са близо сърцата ни
А животите ни надалече
В океан от лъжи потопени
С удари по неверни устни
Виждам пътя си
И тръгвам напред
Бягам без да спирам
Не поглеждам назад
А и не искам
Сякаш някой ме гони
Или нещо душата раздира
Страх ли ме лови
Или друго ме спира
Задънена се оказа и тая пътека
И отново затъвам
В лабиринт ли съм или не съм
Сам ли съм или не съм
Обичам ли те или глупак съм
И лунен проблясък ми дава знак
Между нас гори тишина
Стая зла и мрачна
Слушам
..и..
Чувам
Как издиша любовта из гърдите ми
Готов съм, предавам се
Гордо се вее белият флаг, но ти
Знай, с теб съм до края си
Не боли вече
Трябваш ми
Мигът е важен
Ще потъна навярно
Но нека е с теб
Нека говорят
Нека не вярват
Виждам само очите ти
.....
...
Сбогувахме се
Душата крещи отвътре
Разумът ги замълча
Чао, край завинаги....или не
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Стойчев Всички права запазени