Любов ли бе да я опишеш?

Уморен, съкрушен, обезверен
Завръщат се птиците, отиде си зимата
А той без теб броди самотен
Слънчеви лъчи озаряват хоризонта

Стой тук, сякаш завинаги заедно сме
Сякаш вселената цяла нас гледа
И знае, и разбира, и ни прощава
Че съгрешихме, че се влюбихме

Съдбата ни отдавна решена е
Да са близо сърцата ни
А животите ни надалече
В океан от лъжи потопени
С удари по неверни устни

Виждам пътя си 
И тръгвам напред
Бягам без да спирам
Не поглеждам назад
А и не искам
Сякаш някой ме гони
Или нещо душата раздира
Страх ли ме лови
Или друго ме спира

Задънена се оказа и тая пътека
И отново затъвам
В лабиринт ли съм или не съм
Сам ли съм или не съм
Обичам ли те или глупак съм
И лунен проблясък ми дава знак
Между нас гори тишина
Стая зла и мрачна
Слушам
..и..
Чувам
Как издиша любовта из гърдите ми
Готов съм, предавам се
Гордо се вее белият флаг, но ти
Знай, с теб съм до края си
Не боли вече
Трябваш ми
Мигът е важен
Ще потъна навярно
Но нека е с теб
Нека говорят
Нека не вярват
Виждам само очите ти
.....
...
Сбогувахме се
Душата крещи отвътре
Разумът ги замълча
Чао, край завинаги....или не