Любов ли е...
Всичко ми е безразлично.
Даже чувствата ти вече.
Не, не го приемай лично...
Просто времето изтече -
влюбеното, лудо време -
ден без край и без начало...
А сега страстта ми дреме
под безлично одеало.
Да, очаквам те, не крия,
ала някак апатично.
Липсва тръпката, магията...
Просто навик. Нищо лично.
Не боля и не ревнувам,
щом не се обаждаш дълго.
Спиш ли, аз не те целувам
и не те прегръщам мълком.
Думи нежни не изричам.
Не пътувам сред звездите.
Знам, прилича на обичане,
но любов ли е, се питам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
