Любов ли е?!
Да - обичам го, прошепнах аз.
Да - желая го, сега, в този час.
Да - боли ме, но зная,
само той може да ме отведе до рая.
И силно е, и бясно е,
че го обичам, ясно е.
Нима така ще свърши всичко?
Нима в тази любов има нещо логично?
Не, няма, аз зная го,
но имам нужда да обичам някого.
Това ти ли се, не зная,
може се би се лутам,
но ме е срам да си призная.
Кой си ти, коя съм аз?
Това се питам в този час.
Не знам тази любов - лудата,
дали не ме води към заблудата.
Не знам дали е истинско
или са чувства към друг потискани...
не знам защо пиша това,
но знам, че дълго ще е така.
Ще чакам аз следващата ни среща,
да ме докоснеш с кожата си пареща,
Да ме погледнеш нежно и аз да се усмихна
с това лесно мога да свикна...
Нахвърлих всичко и най-вероятно на месна е доста нелогично... Просто почувствах, че трябва да го напиша... приемам градивни критики.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Петкова Всички права запазени
