3.06.2017 г., 9:18  

Любов ли е?

728 3 5

Пръстите ти – в моите преплетени.

Лъжите ни изкусно са изплетени.

Чувствата ни, толкова объркани.

Обещания, неспазени и сбъркани.

Спомените с алкохола смесили,

Истина с лъжа примесваме.

Лъжеш ли ме, казвайки обичам те?

Очите ти дълбоки... все така привличат ме.

Спирките от страх пропуснати.

Възможността последна е изпусната.

С надеждите безбройни пак останахме.

Минаха години и един до друг застанахме. 

Далеч лъжите ни отлитат,

Отново пръстите ни се преплитат!

Остани! Този път не заминавай...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Йоана! Много красиво написано и казваш нещата такива каквито са и то по един прекрасно- нежен начин. Поздравления.
  • *****
  • Поздравления за страхотно написаното произведение.
  • Браво, Йоана!
  • Възхитително произведение! Толкова много чувства, толкова много размисли и толкова много красота в едно толкова кратко произведение! Поздрави, Йоана! Ще те чета с удоволствие!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...