Любов моя...Да ти вярвам ли?
Любов моя...
Ето те при мен.
Върна се, но да ти вярвам ли?
Да вярвам ли на думите ти?
Да вярвам ли на очите ти?
Защото те казват, че ме обичаш.
Изгарят ме и навлизат дълбоко в мен.
Бързо се запечатват в ума ми.
И остават там. Ще останат вечно.
Върна се, осея ме отново с любовта.
Бях забравила какво е да обичаш.
Твоята любов е пъстра, неочаквана, приятна.
Желая я. Желая те. Желая устните ти. Желая всичко в теб.
Ето. Разболя ме от твоята любов.
Сега жадувам те още по-силно.
Не се интересувам вече дали ще боли.
Омръзна ми да чакам... и да страдам.
Сега избирам да те прегърна и да погледам твоите очи.
Любов моя...
Ето те при мен.
Върна се, но да ти вярвам ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Т Всички права запазени
