23.02.2011 г., 22:08 ч.

Любов на 62 дни 

  Поезия » Друга
635 0 9

 

 

Като мънички летни слънца

греят твоите детски очи,

приказно чист се събужда Светът,

сред прекрасен букет от мечти.

Плисва звънлив и неземен

най-нежният ангелски смях.

С него се чувствам потребен,

с него не знам що е страх.

Всеки допир до малките длани

ме превръща в щастлив малчуган.

Споменът хуква обратно, подмамен

от вълшебство на миг изживян...

Моите мънички летни слънца

носят щастливия код на Живота.

Те са диря от ярка звезда

и забравен път към Кивота...

Гука гълъбче на непонятен език,

но сърцето превежда безгрешно;

Светът е устроен от някой мъник,

за когото и тъжното даже е смешно.

Изричаш думички странни,

които големите уж не разбират,

но в света на детските тайни

и големите с радост се скриват.

Моите мънички летни слънца,

топлят с лъчите си цяла Вселена.

Щом по-чист се събужда Светът,

мечтите - сбъднати - тичат към мене...

 

Кирил Палачоров, Бургас

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??