Любов на 62 дни
Като мънички летни слънца
греят твоите детски очи,
приказно чист се събужда Светът,
сред прекрасен букет от мечти.
Плисва звънлив и неземен
най-нежният ангелски смях.
С него се чувствам потребен,
с него не знам що е страх.
Всеки допир до малките длани
ме превръща в щастлив малчуган.
Споменът хуква обратно, подмамен
от вълшебство на миг изживян...
Моите мънички летни слънца
носят щастливия код на Живота.
Те са диря от ярка звезда
и забравен път към Кивота...
Гука гълъбче на непонятен език,
но сърцето превежда безгрешно;
Светът е устроен от някой мъник,
за когото и тъжното даже е смешно.
Изричаш думички странни,
които големите уж не разбират,
но в света на детските тайни
и големите с радост се скриват.
Моите мънички летни слънца,
топлят с лъчите си цяла Вселена.
Щом по-чист се събужда Светът,
мечтите - сбъднати - тичат към мене...
Кирил Палачоров, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
