Любов назаем
Взех от теб любов назаем,
но не върнах нищичко от нея,
живея още в мислите под наем,
а ти ме чакаш там - на кея.
Не ти платих,а се нанесох,
смених бравата със секретна,
багажа си в душата ти пренесох,
а ти не се оплака и не трепна.
А исках да не вдигам шум,
да съм тиха, незабележима,
"Влез" - все казвах си наум,
мен дълго време ще ме има.
Но как, оставих те навън,
а уж душата беше твоя,
забих се надълбоко, като трън,
наруших хармонията и покоя.
Отдавна съм ти квартирантка
и пребродих всеки таен кът,
превърнах се във твоя сянка,
но ще върна всичко този път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Браво, Ели!
